• Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
    ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
    Резюме: Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.
  • Силвия Сашева Заркова
    РЕГИОНАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ: ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И ДЕМОГРАФСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
    Резюме: Насърчаването на икономическото развитие на България при отчитане на спецификите в регионите се явява сериозно предизвикателство пред регионалното управление у нас. Настъпилите и продължаващи промени в политическите и икономическите обстоятелства поста¬вят въпроса относно постигнатите резултати в развитието на страната. Настоящата разработка е насочена към изследване на различията в България по разделение на регионите според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), като оценява степента на икономическите, социалните и демографските предизвикателства чрез конструирането на многовариантен сравнителен анализ, базиран на комбинация от множество статистически значими индикатори. Извършеният анализ ясно очертава границите на регионалните диспропорции и необходимостта от подобряване на регионалната и кохезионна политика в страната.
  • Петко Ангелов, Силвия Сашева Заркова
    ФИНАНСОВА ПРОЗРАЧНОСТ НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ
    Резюме: Дигитализацията е сред основните приоритети на ЕС, заложени в „Европа 2030“, като България и българските общини са преки участници в този процес. Глобалната пандемия COVID-19 в началото на 2020 г. рефлектира положително на процеса по дигитализация, включително и в областта на публичния сектор и местното самоуправление, като ефектите са с различна степен на изразеност. Изследването установява, че процесът по адаптиране на финансовата и бюджетна прозрачност на общините към съвременните дигитални решения води до значителна разлика в прилагането но концепцията за европейска икономическа дигитализация между различните административни единици на страната. Това налага усъвършенстването на работата в посока дигитализация, която е от съществено значение за частния сектор, и необходимостта от предприемане на ефективни мерки формирането на привлекателна бизнес среда, но и за гражданите с оглед тяхното улеснение при изпълнението на административни ангажименти.